Едно искрено послание , за едно прекрасно момче оставило болезнен спомен . 
Искам да ви разкажа за него , макар и много да ме боли и да ме нарани много , аз харесах и обикнах едно истинско нещо с фалшива маска .
Той за мен беше момчето , което ми дава усмивката сутрин ,разбирането и искренността в думите му. 
Успя с негото държание и отношение да ми даде всичко това , което липсваше беше оставило празнина в моето разбито сърце . Да съгласна съм , че не бяхме много дълго време заедно , но той остави такова клеймо , което няма да зарасне не минава толкова бързо. Обикнах ли го , привързах ли се към това тогава за мен безценно съкровище твърдо мога да заявя ДА. 
Едно наранено изтрадало момиче със скапан любовен живот почти никакъв беше завладя и пленена от чара приказките му и всичката тази харизматичност , на едно красиво и мило момче. Той ме правеше истински щастлива истински закриляна и обичана . Позволи ми да съм себе си пред него винаги се съобразяваше и обгрижваше превърна се в нещото задара , което ставах сутрин .... А когато чуех гласъ му изпитвах едно такова чувство неописуемо както се казва . 
Исках с цялото су малко сърце той да е моето момче да ми покаже какво е любов дори макар да мразя тази болезнена дума . Щях а му простя всичко , но той просто си тръгна оставиме без да каже дори чао питах го не получих отговор. 
Болезнено ме разряза на две здъвка и изплю оставиме без нищо ""гола сред тълпата"" .
Защо някой ще се държи така и ще те остави без да се сбогува дори . 
Толкова много се обвинявах , толкова много се чудех и мислех за причината .
(не мисля , че като напиша всичко това тук болката е по малка , но ....)
След време пак се чух с него ,знаете ли че щом чух гласъ му след разговора се разплаках. Липсва ми един човек , който ме унищожи . ЗАЩО? 
Много много ви благодаря за вниманието и се надявам всички тия чувства да отминават.......