Винаги когато си дам шанс за нещо и искам да съм щастлива , има нещо , което не ми позволява . Да всеки прави грешки и неволни глупости , но това не е причина . 
Аз НЕ съм родена да съм щастлива да може и да е за добро да ми е винаги трудно да се науча , но не е честно . 
Винаги невлната грешка да ми отнема щастието или този , който ми е обещал да ме изостави за пореден път .... 
Чувствам се толкова сама толкова изоставена , колкото повече хора има около мен толкова по сама се чувствам искам да е един , но да е правилния .......
Колкото и да съм добра и да се опитвам да направя нещо за някого и да направя някой да е щастлив накрая , аз ""духам"".....
Живота е толкова несправедлив към някой хора , болезнено сама се чувствам . Поне тук само мога да кажа ,тея  неща не ме познават няма кой да ми натяква или да ми каже нещо въпреки . 
Наистина ми е много мъчно и тъжно .....
Дори нямат смисъл повечето изречения ...........
Когато сърцето и душата страдат всичко губи смисъл .......

Толкова истински и истинно написано,през цялото време имах усещането че ме познаваш и е писано за мен